Какво ни казват котките?

Не забравяйте, че сте прибрали в къщата си един индивидуалист – своенравна и необуздана котка. Не разчитайте, че тя ще ви се подчини като кучето. Никога! Ако обаче се опитате да я разберете и я приемете такава, каквато е, с такт и доверие тя ще се привърже към вас почти като куче. Казах почти. Не го забравяйте. Но и писанката, като всяко живо същество, има нужда от любов, внимание, целувки (дано мама и тати не го прочетат), милувки и сладки приказки. Но помнете – винаги, когато тя пожелае и е в настроение. Тя не се чувства задължена да отговори на вниманието и ласките ви, ако не изпитва необходимост от това. Не съжалявате ли вече за робската преданост на кучето? Трябва обаче да знаете, че дори добре гледана, ако котката е лишавана от ласки и любов, започва да проявява чувство на малоценност, подценяване и онеправданост и може да стане много раздразнителна, нервозна, да промени поведението си и дори апетита. Котката разбира и оценява милването с гальовен глас, но усеща и разбира и наставническия ви тон и тежко ви тогава – започва да се прави, че не ви чува и вижда. Говорете си назидателно, щом това ви харесва.

Котките общуват помежду си чрез звуци, движение на част от тялото или опашката, с остротата на погледа си, отвора на зениците, с настръхване на козината и движение на лапичките и ушите си.

Котката обаче допуска хората по-близо до себе си за разлика от своите събратя и сестри. При среща с чужди хора тя се проявява като любопитна, предпазлива и е почти сдържана.

И все пак малък котешки „речник” винаги е от полза:

Търкане на главата в краката или ръцете на човека – „Прегърни ме!”, „Целуни ме!”, „Твоя съм.”, „Обичам те много!”, „Опа, разгоних се!”

Присвити спокойни очи и отпуснато тяло – „Спи ми се.”, „Днес съм много спокойна.”

Разтворени широко зеници и обща възбуда – „Страх ме е.”, „Обзе ме паника”, „Уплаших се.”

Вдигнати нагоре уши – „Леле, колко интересно!”, „Какво ли е това?”

Свити назад уши – „Чакам те, ела, ела!”

Присвити уши към главата – „Сега ще скоча.”, „Готова съм за първи рунд.”, „Атака!”

Напевно мъркане – „Спокойна съм.”

Недоволно мъркане със стенене – „Боли ме.”

Мъркане с ръмжене – „Недоволна съм.”

Мяучене – „Моля те, моля те.”, „Здрасти!”

Непрекъснато мяучене с писукане – „Да, говоря ти.”

Внезапен вик – „Много се уплаших. Пу, пу.”

Виене с различна заплашителна интонация и ръмжене – „Голяма злоба съм.”, „Не ме закачай, защото съм ядосана сега.”

Фучене с ръмжене и съскане – „Внимавай ще атакувам!”, „Готови за нападение.”

Силно ръмжене с настръхнал гръб – „Пази се, скачам върху теб”

Размахване на опашка – „Ядосана съм ти.”, „Много съм ревнива.”

Увиснала опашка и общо отпускане – „Уморих се.”, „Спи ми се.”

Слабо поклащане на опашка – „Какво ли става?”, „Интересно ми е.”

Опашката изтеглена назад, вдървена – „Чакам те, само да посмееш да ме нападнеш!”, „Ако ме нападнеш ще те погна.”